Фотодерматози

Уврежданията на кожата от слънцето се наричат фотодерматози. Слънчевата алергия е общо наименование, с което се означава група от заболявания, провокирани от общ фактор – слънчевите лъчи. Всички тези заболявания протичат с поява на обрив по кожата на фотоекспонираните (слънцеизложените) части на тялото. Характерен симптом за заболяването е и различния по интензивност сърбеж.

Фотодерматозите могат да бъдат широко класифицирани в четири групи, базирани на етиология:

Идиопатична фотодерматози: 

  • Полиморфна светлинна ерупция (Polymorphic light eruption (PALE): Това е най-често срещаната фотодерматоза. Жените са засегнати два пъти по-често от мъжете. Симптомите включват сърбеж, папули, екзематозни плаки и везикули, често с някои уртикарии. Заболяването възниква няколко дни след първото излагане на кожата на действието на слънчевите лъчи.
  • Hydroa vacciniformia: Рядко срещано заболяване, което се появява в ранна детска възраст, като момичетата са по-често засегнати. Характерна е появявата му през пролетта и лятото. Обривите се появяват върху фотоекспонираните части на тялото: уши, нос, бузи, ръце. Върху еритемна (зачервена) основа се появяват везикули (мехурчета), които са изпълнени с мътно или хеморагично съдържимо. По-късно те се пукат и засъхват с крусти. След това на тяхно място се появяват розови цикатрикси с телеангиектазии.
  • Слънчева уртикария: Рядко срещано състояние. Минути след излагане на слънчева светлина се появяват уртикариални плаки, съпроводени със сърбеж и парене. Обикновено е засегната фотоекспонираната кожата, но може да се появи обрив и върху области, които не са пряко изложени на слънчева светлина (тънки дрехи). Наред с кожните прояви могат да се появят и общи- от леко неразположение до тежка обща симптоматика. 
  • Актинично пруриго: Рядко състояние, което претендира да е с фамилна обремененост, въпреки че етиологията не е ясна. Това състояние рядко се наблюдава в Европа и Азия, а е по-характерно за Централна и Южна Америка. Засяга по-често деца с проявление на папули и ексфолиация на частите от кожата, който са изложени на слънце. Конюнктивата и устните също могат да бъдат засегнати.

Генетични фотодерматози:

  • Xeroderma pigmentosum: Xeroderma pigmentosum е автозомно-рецесивно генетично заболяване на кожата, което се характеризира с повишена чувствителност към ултравиолетовите лъчи. Характеризира се с появата на еритемни петна по лице, ръце и откритите части на тялото, още в първата година след раждането. При по-продължителна фотоекспозиция се появяват и мехури. Постепенно кожата в засегнатите зони става пйкилодермична – появяват се телеангиектазии и паякообразни съдове, пигментни лезии като лентиго, лунички, соларни кератози, а кожата става суха, атрофична и лющеща се.Има повишен риск от развитие на базално-клетъчен карцином, плоскоклетъчен карцином и меланом.Слънчеви изгаряния могат да се получар при кратък престой на слънце. Може да възникне фотофобия, конюнктивит, болка в очите при излагане на светлина, язви на роговицата. 

 

Фотодерматози, причинени от екзогенни и ендогенни агенти:

Екзогенни:

  • Dermatitis phototoxicа: Този вид дерматит възниква при комбинираното действие на фотосенсибилизираща субстанция и ултравиолетовите лъчи върху кожата. Реакцията между кожата, съответната субстанция и слънчевите лъчи се осъществява благодарение на способността на фотосенсибилизатора (химическото вещество) да поглъща определена дължина на вълната на слънчевата светлина. Кожните промени могат да се появят веднага след излагането на слънце или няколко часа по-късно. Характеризират се с еритем (зачервяване), едем и понякога були (мехури), които се съпровождат от сърбеж, болка и парене. След преминаването на този дерматит често се появяват хиперпигментации, а понякога и цикатрикси.
  • Dermatitis photoallergica:  Фотоалергичният дерматит се развива благодарение на имунологичната памет на организм. Отново има взаимодействие на фотосенсибилизиращ агент и  слънчевата светлина, но за да се появи обрив, е необходима предшестваща алергична нагласа ( предшестваща среща на организма с фотосенсибилизиращия агент). Кожните промени се характеризират с еритем, папули, везикули, които са придружени от сърбеж. Възможна е появата на лихенификация при често повтарящ се фотоалергичен дерматит.

Лекарства, които са чести причинители на фоточувствителност:

Системни: 

  • Диуретици: thiazides, furosemide, nalidixic acid 
  • Антибиотици: Флуорохинолони (ciprofloxacin, ofloxacin, levofloxacin) Сулфонамиди , Тетрациклини (tetracycline, doxycycline, minocycline)
  • НСПВ – нестероидни протививъзпалителни
  • Антималарийни: Quinine, chloroquine 
  • Психотропни:  Фенотиазини (chlorpromazine, fluphenazine, perazine, perphenazine, thioridazine) , Тиоксантени (chlorprothixene, thiothixen, flupenthixole)
  • Сърдечно-съдови: Аmiodarone, Калциеви антагонисти, ACE инхибитори,
  • Антидиабетни: Сулфанилурейни (glipizide, glyburide)
  • Ретионоиди: Acitretin, Isotretinoin, Etretinate
  • Псоралени
  • Антимикотици: voriconazole, itraconazole, ketoconazole 
  • Имуносупресанти: Azathioprine (Imuran) 
  • Други: Pyridoxine B6 , Fluorouracil, Methotrexate, Vinblastine, Dapsone, Ranitidine
  • Статини.

Локални: 

  • Psoralens (фототоксични реакции) 
  • Polycyclic aromatic hydrocarbons (фототоксични реакции) 
  • Бои (фототоксични реакции) 
  • Phenothiazines (chlorproethazine) (фотоалергични реакции)
  • Halogenated salicylanilides (фотоалергични реакции) 
  • Аромати (фототоксични и фотоалергични реакции) 
  • Някои съставки в слънцезащитни кремове (фототоксични и фотоалергични реакции) 
  • НСПВ (фототоксични и фотоалергични реакции) 

Ендогенни: 

  • Порфирии: Порфириите са група от осем вродени метаболитни заболявания, резултат от ензимни дефекти в синтезата на хема. Натрупването на прекурсорите на хема – 5-аминолевулинат, порфобилиноген, порфирини в кожата и вътрешните органи, са свързани със специфичните клинични изяви. Натрупването в кожата на порфирини обуславя фоточувствителността, която е основен отличителен белег на порфириите. Тази фоточувствително се изразява в появата на мехури, зачервяване, некроза по кожата или венците, съпрожодени със сърбеж, болка и парене.Мехурите зарастват постепенно, но често оставят след себе си белези или хиперпигментации.Увеличеното окосмяване на определени участъци (хирзутизъм) също е характерен белег.
  • Пелагра: Развива се вследствие недоимък на витамин B3 (niacin) в храната, но може да възникне вторично при заболявания, повлияващи неговата абсорбция (хроничен атрофичен гастрит, ентероколит). Предразполагащи моменти за развитието на болестта са лошите социално-битови условия, алкохолизмът, тежкият физически труд и др. Пелаграта се характеризира със загуба на апетит, отпадналост, диарии, безъние. Изразената клинична картина на пелаграта се обобщава главно с три групи симптоми – кожни, стомашно-чревни, нервни. Кожните изменения се локализират по откритите, изложени на слънце части на тялото – лице, шия, ръце, крака. Кожата първоначално се зачервява, леко отича и сърби. Понякога се образуват и  везикули, изпълнени с жълтеникава течност, които се пукат и засъхват с жълтеникави крусти. Постепенно, в течение на няколко седмици, червенината изчезва – кожата загрубява и започва да се лющи. По-късно тя става суха, атрофична и тъмнокафяво оцветена. Космите опадат, ноктите стават чупливи.

 Дерматози, които се влошават от слънчевата светлина:

  • Лупус
  • Дерматомиозит
  • Херпес симплекс
  • Пемфигус
  • Morbus Darier