Контактен дерматит

Контактният дерматит е остра или хронична възпалителна реакция на кожата, която може да протече по алергични и неалергични механизми. Клинично контактният дерматит протича с еритем (зачервяване), едем (подуване) , везикули (мехурчета) и крусти (корички) в острата фаза, а в хроничната с лихенификация (задебеляване на кожата и промяна на кожния релеф), хиперкератоза и атрофия (изтъняване на кожата) с десквамация (люспи). Двете форми на контактния дерматит са: иритативен и алергичен.

Иритативен контактен дерматит (Dermatitis iritata)

Иритативният контактен дерматит е остра възпалителна реакция на кожата, протичаща по неалергичен механизъм (предимно токсичен). Кожните промени се развиват веднага след контакта с етиологичния агент.

Често срещани причинители на иритативен контактен дерматит:

•химични дразнители – киселини, основи, разтворители

•детергенти – сапуни, перилни препарати, препарати за почистване

•механични фактори – триене, натиск

•физични фактори – високи, ниски температури, ултравиолетови лъчи, контакт с пясък, прах

•биологични дразнители – растения, животни (вълна) , биологични течности (слюнка, урина, изпражнения).

Симптоми:

Клиничната картина на иритативния дерматит се представя от еритем (зачервяване), едем, инфилтрация на кожата, понякога се наблюдават везикули (мехурчета) и були (мехури), които се разкъсват и образуват подмокрящи ерозии (ранички). По този начин се създават предпоставки за вторична бактериална инфекция и вторичен алергичен контактен дерматит. Пациентите се оплакват от пареща болка, която може да бъде придружена със сърбеж. Характерно за иритативния дерматит е, че силата на клиничната изява зависи от продължителността и силата на действие на провокиращия фактор – при слабо действие може да се наблюдават леки еритемни и еритемно-сквамозни обриви, сухота на кожата и хиперкератоза.

Алергичен контактен дерматит (Dermatitis iritata)

Алергичния контактен дерматит възниква на мястото на повторен контакт на кожата с дадени алергени. Необходима е предшестваща сенсибилизация (алергизиране).

Често срещани причинители на иритативен контактен дерматит:

•метали и метални соли –  никел (никелирани предмети, бижута и др.),хром (производство на цимент, лепила, коьи, текстил,хартия), кобалт и др.

•сапуни и перилни препарати

•лекарствени средства – локални антибиотици , локални анестетици

•козметика – бои за коса, лакове, шампоани

•суровини и продукти от химическата индустрия – каучук, колофон, пестициди, изкуствени торове, бои, битова химия

•растения – дъб, бръшлян, хризантема

•пестициди и торове

•нефтпродукти

Симтоми:

След повторен контакт със съотеветния алерген се появяват еритем (зачервяване), едем (подуване) , папули (пъпчици), везикули (мехурчета) и були (мехури), като обрива може да се локализира и на места, които не са били в контакт с алергена. Пациентите се оплакват от сърбеж. След преминаване на острия стадий заболяването може да хронифицира и да персистира дълго време.

Препоръчва се епикутанно тестуване за откриване на съответния алерген.