Какво представляват лекарствените реакции?
Алергичните лекарствени реакции са труднопредсказуеми. Те се появяват само при малка част от пациентите, получаващи съответното лекарство, и могат да отключат алергична реакция дори при ниски дози. Алергичните реакции обикновено се появяват след латентния период, необходим за имунния отговор. Най-често се проявяват като уртикария и ангиоедем, васкулит, еритема мултиформе и макулопапулозен екзантем. По-редките алергични реакции са везикуло-булозни ерупции, еритродермия, токсична епидермална некролиза и DRESS синдром. Този синдром включва триадата – треска, обрив (от морбилиформен до ексфолиативен дерматит) и вътрешно засягане (хепатит, пневмонит, нефрит и хематологични аномалии).
Видове лекарствени реакции:
- Лекарствен екзантем: Наблюдават се следните клинични форми: макулозни екзантеми, макуло-папулозни акзантеми, морбилиформени екзантеми, скарлатиниформени екзантеми, рубеолиформени екзантеми. Обривът може да се съпъства от сърбеж и треска. Лекарствата, които най-често предизвикват тези обриви са: антибиотици (особено ампицилин), сулфонамиди , диуретици, хипогликемици, барбитурати, фенилбутазон и пара-аминосалицилат (PAS), НСПВ лекарства, алопуринол.
- Уртикария: Много лекарства могат да причинят уртикария, но салицилатите са най-често срещаните, често действат неимунологично като хистамин освобождаващи. Антибиотиците също често са виновници. Репелентите против насекоми могат да причинят уртикария при контакт. Уртикарията може да бъде част от тежка и генерализирана реакция (анафилаксия), която включва бронхоспазъм и колапс.
- Алергичен васкулит: Клиничните промени варират от уртикариални папули, през пурпура до некротични язви. Може да възникне еритема нодозум. Сулфонамиди, фенилбутазон, индометацин, фенитоин и перорални контрацептиви са сред възможните причини.
- Еритема мултиформе: Таргетните лезии (обривите изглеждат като мишена) се появяват главно върху екстензорните повърхности на крайниците и могат да образуват централно разположена була. Сулфанамидите, барбитуратите, ламотрижин и фенилбутазон са най-често срещаните причинители.
- Пурпура: Клиничните картина е представена от сърбящи, кафяв петехиален обрив в определени области. Трябва да се изключи тромбоцитопения и коагулационни дефекти. Тиазидите, сулфонамидите, фенилбутазона, барбитуратите и хинина са сред лекарствата, за които се съобщава, че причиняват пурпура.
- Фиксна медикаментозна еритема: Кръгли, еритематозни или пурпурни, а понякога и булозни плаки се повтарят на едно и също място всеки път, когато се използва определено лекарство. Пигментацията продължава между острите епизоди.Причините за фиксната медикаментозна еритема най-често са: нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВ, включително аспирин), антибиотиците,сулфонамиди, системните противогъбични средства и психотропните лекарства.
- Акнеиформени обриви: Литий, йодиди, бромиди, перорални контрацептиви, кортикостероиди, туберкулостатици и антиконвулсанти могат да причинят акнеиформен обрив.
- Токсична епидермална некролиза: Токсичната епидермална некролиза протича с тежка обща симптоматика и със засягане на лигажиците и кожата от булозни обриви (мехури) с отлепване на епидермиса на обширни участъци. При възрастни това състояние обикновено се индуцира от лекарства (например сулфонамиди, барбитурати, фенилбутазон, оксифенбутазон, фенитоин, карбамазепин, ламотрижин или пеницилин).
- Косопад: Това е предсказуем страничен ефект на ацитретина и цитостатиците ,понякога се среща и като страничен ефект на някои антикоагуланти и на антитироидни лекарства. Дифузна загуба на коса може да възникне по време на или непосредствено след употребата на перорални контрацептиви.
- Хипертрихоза: Това е чест страничен ефект на диазоксид, миноксидил и циклоспорин А, който е зависим от дозата.
- Пигментация: Хиперпигментация могат да причинят антималарийните лекарства, някой цитостатици, фениотоин, антибиотици, противозачатъчни и други.
