Уртикарията се характеризира с рецидивиращи обривни единици (уртики) , които обикновено са сърбящи, розово-червени оточни плаки с блед център. Размерът им варира от няколко милиметра до няколко сантиметра, като понякога конфлуират и формират плаки. Те са преходни, като в повечето случаи не се задържат повече от 24 часа. Според характера на протичане уртикарията се дели на остра с продължителност до 6 седмици и хронична, която трае повече от 6 седмици.

Фактори, отключващи уртикария:

▪ Алергични фактори:

⁃ Храни –  Някои храни съдържат хистамин – сирене, риба, раци, миди. Други действат като неспецифични хистаминолибератори – белтък, вино, ягоди. От белтъчните храни най голямо значение имат месото, морските храни, млечните продукти.

⁃ Медикаменти – антибиотици, сулфонамиди (Бисептол), аналгин, нестероидни противовъзпалителни средства.;

⁃ Хормони – инсулин, АСТН;

⁃ Вируси, бактерии и гъбични инфекции – вирусен хепатит, инфекциозни бактериални огнища (зъбни грануломи, хроничен тонзилит, синуити и др.), паразитози и др.

⁃ Насекоми – пчели, оси, паяци, мухи, комари, бълхи и др.;

⁃ Инхалаторни алергени – полени, домашен прах, пух, парфюми и др.

⁃ Чревни паразити и протозои – ентеробиоза, аскаридоза, ехинококоза, трихинелоза и др.

▪ Неалергични фактори: Съпътстващи заболявания – болести на гастроинтестиналния тракт, заболявания на отделителната система, ендокринни (хипертиреоидизъм, диабет),бременност, климакс, заболявания на нервната система и др.

▪ Физични фактори: Уртикария, предизвикана от физични фактори от околната среда – механични въздействия (натиск и др.), вибрации, студ (Студова уртикария), топлина, вода, слънчеви лъчи (Слънчева уртикария). 

Видове уртикария:

• Остра уртикария: Продължителността на обрива е по-малко от шест седмици. Отделните лезии обикновено претърпяват обратно развитие за  по-малко от 24 часа.  Между 20 и 30% от пациентите с остра уртикария развиват рецидивираща или хронична форма на заболяването.

• Хронична уртикария: Представлява развитие на кожни обриви, които възникват регулярно (обикновено всекидневно) за повече от шест седмици, като отделните лезии се задържат за четири до 36 часа. Симптомите могат да бъдат тежки и да нарушат качеството на живота.

• Контактна уртикария: Тя се дефинира като развитие на уртикариален обрив на мястото на контакт на външен агент с кожата или лигавиците. Контактната уртикария се разделя на алергична (с участието на IgE) и неалергична (IgE-независима) форма. IgE-медиираната уртикария възниква при налична сенсибилизация към алергени от околната среда – трева, животни, храни, латексови ръкавици. Неалергичната се обуславя от сорбиновата киселина в капките за очи, канелен алдехид в козметичните продукти и хистамин, ацетилхолин и серотонин, съдържащи се в копривата.

• Физикална уртикария: При наличие на уртикариален обрив, който продължава по-малко от 1 час се мисли за физикална уртикария. Най-честата форма е симптоматичният дермографизъм. Той е асоцииран със системни заболявания, атопия, хранителна алергия или автоимунитет. Пациентите с уртикария от натиск могат да имат и системни прояви, като неразположение, грипоподобни симптоми, артралгии. За това състояние са характерни еритемни отоци в области на продължителен натиск върху кожата, възникващи след  период от 30 минути до 12 часа. Холинергичната уртикария е втората по честота форма на физикална уртикария. Тя се характеризира с обрив със зачервяване на кожата в отговор на физическо натоварване, горещ душ или внезапен емоционален стрес. За разлика от нея, адренергичната уртикария се характеризира с бледа кожа с вазоконстрикция, която заобикаля малки розови обриви.

•Други разновидности на физикалната уртикария са студова, слънчева, аквагенна уртикария, ангиоедем, причинен от вибрации.

• Редки синдроми: Синдромът на Schnitzler е уникален вариант на хроничната уртикария, който се характеризира с рецидивиращи несърбящи уртики, фебрилитет, костни болки, артралгиии ( или артрит, повишена скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ) и моноклонална IgM гамапатия.

•Синромът на Muckle-Wells е автоимунно нарушение, което се среща рядко и при него освен уртикария, има и артралгии, сензоневрална глухота и амилоидоза. Фамилният студов автоинфламаторен синдром е сходно нарушение, свързано с промени в температурата.

• Уртикариален васкулит: Клинично уртикариалният васкулит не се различава от хроничната уртикария, но лезиите,се задържат по-дълго от 24 часа и се свързват освен със сърбеж, и с парене и болка.  Уртикариалният васкулит е рядък, с честота 1–10% от пациентите с хронична уртикария.