

Химичните изгаряния на кожата се получават, когато върху кожата попадне силно химично вещество. Химикалите, които могат да предизвикат изгаряния обикновено са силни киселини или основи. Химичното изгаряне може да протече със зачервяване на кожата, болка, поява на мехури по кожата. Могат да увредят зрението, ако химикалите попаднат в очите. При тежките случаи на химично изгаряне, може да се наблюдава световъртеж, главоболие или задух.
Киселините предизвикват сухи, плътни, рязко ограничени некрози. При изгаряния от сярна киселина некрозите са кафяво-черни, при солна киселина – сивкави, при азотна киселина – жълти, при пикринова киселина – златисто жълти.
Основите образуват некрози, които са влажни, сивкаво-жълтеникави, рехави, фосфорът предизвиква изгаряне, като се самозапалва и причинява ограничени, но дълбоки изгаряния на кожата.
Всяко химическо изгаряне, което причинява болка и уврежда кожата, трябва да се почисти с вода, за да се ограничи засягането на тъканите в дълбочина. Важно е да изберете позиция, при която пътят на водата, която отмива химичното вещество е най- кратък, за да предотвратите увреждане на здравата кожа. Локално киселините се неутрализират с 2-5 процентов разтвор на натриев бикарбонат, а основите с 1 процентов разтвор на оцетна киселина. Такива разтвори, предварително приготвени, трябва да има на всяко работно място, създаващо условия за химически изгаряния. При намокряне или накапване на дрехите от химическия агент, те не трябва да се обличат отново след извършеното промиване на поразената кожа с течаща вода и неутрализиране. Раните се превързват с марля и бинт, а пострадалия се насочва към най-близката медицинска служба.
При изгаряне с фосфор изгорялата повърхност се почиства механично от частиците му. Поставя се влажна превръзка с 5 процентов разтвор на меден сулфат или с разреден разтвор на калиев хиперманганат (1:5000) и болният се изпраща на лекар.