Суха кожа

Сухата кожа може да бъде вродено или придобито състояние. То може да бъде едва забележимо – лека форма или тежко състояние, което да води до обриви, силен сърбеж и инфекции. 

Какво е суха кожа?

Сухата кожа се характеризира с липса на хидратация в роговия слой. Водата е основен компонент на кожата, а когато нивата са ниски, се появяват патологични изменение – фисури, рагади, сквами. За да се поддържа в нормално състояние, водното съдържание на stratum corneum трябва да бъде по-голямо от 10%. Повишението на трансепидермалната водна загуба, което води до суха кожа, представлява дефект в бариерната пропускливост, която позволява допълнителна загуба на вода в атмосферата. Това бариерно смущение се причинява от различни фактори, като груби детергенти, ацетон и други контактни вещества и често къпане. Когато кожата се изсуши прекалено много, външните й слоеве се втвърдяват и могат да се появят пукнатини (фисури). Фисурите могат да се възпалят и сърбят. Промените в епидермалния липиден компонент на кожата също могат да причинят ксероза.  Сапунът, детергентите и твърдата вода могат да измият здравата и нормална бариера на кожата. 

Външни фактори, които могат да доведат до суха кожа:

  • Детергенти 
  • Гореща вода
  • Триене от облеклото 
  • Замърсяване
  • Химикали
  • Климатици

Сухата кожа е характерна най-вече през есента и зимата поради ниската влажност и прекомерното къпане с гореща вода. 

Как кожата реагира на промените в околната среда?

Кожата може да се приспособи към промените във влажността. Този процес отнема няколко дни, така че кожата може да бъде суха и възпалена през първите няколко дни от излагането на намалена влажност, но кожата притежава механизми, с които да се приспособи към тези промени в околната среда. Епидермалната пропускливост започва да се повишава в среда с ниска влажност.

Нарушената функция на кожната бариера стимулира производството на епидермални цитокини, особено интерлевкин (IL) – 1 алфа. Това състояние се усилва при условия с ниска влажност, което обяснява защо през зимата се наблюдава обостряне на атопичния дерматит, сърбежа и възпалението на кожата. IL-1 може също така да индуцира други цитокини или провъзпалителни молекули като IL-6, IL-8, гранулоцити,  макрофаги и др. Доказано е, че ниската влажност на въздуха стимулира синтеза и освобождаването на IL-1. Интересно е, че повишените нива на IL-1 се задържат само 4 дни след експозицията на среда с ниска влажност, след което кожата се адаптира към външните условия.

Клинични признаци:

Първият клиничен признак на сухота на кожата е сиво-бял цвят и силно изразен дермографизъм. С влошаването на изсушаването загубата на вода причинява загуба на кохерентност между корнеоцитите и абнормална ретенция на десмозомите. Това води до лющене на кожата. Цялата кожна повърхност загрубява. 

Лечение:

Симптомите на сухата кожа могат да бъдат лекувани чрез увеличаване хидратацията на кожата с подходящи емолиенти. Те често съдържат липиди като церамиди, мастни киселини и холестерол. Друг, често срещан компонент е глицеринът. Обикновено използваните емолиенти са емулсии –  масло във вода, като кремове и лосиони, и емулсии вода в масло, като повечето кремове за ръце. 

Липидите представляват приблизително само 10% от общото тегло на мастните жлези, но тяхната роля в изграждането на бариерната функция на кожата е жизнено важно. Епидермисът е основно място на синтеза на стерол и мастни киселини и повечето липиди, които се откриват в епидермалната бариера, се произвеждат от самия епидермис. Всъщност, липидната синтеза се осъществява независимо от серумните стеролови нива и количеството на холестерол, който приемаме при хранене. Линоловата киселина е важна есенциална мастна киселина, която трябва да се доставя чрез диета или локално приложение, защото не се произвежда в епидермиса. Тя е компонент от фосфолипиди и церамиди. При недостиг на есенциални мастни киселини, когато линолеатът не присъства, той се замества с олеат, което води до изразени аномалии в бариерната функция на кожния пермеабилитет. Тези наблюдения показват, че за нормалната структура и бариерната функция на кожата са необходими есенциални мастни киселини. Алфа-линоловата киселина е омега-3 мастна киселина и се среща в хранителни продукти като сьомга и рибено масло (масло от черен дроб на треска). Въпреки че няма описани промени в кожата, свързани с дефицит на омега-3 мастни киселини,  се смята, че те играят важна роля в регулирането на възпалителния процес.