Болести на лигавицата на устата

Заболяванията на лигавицата на устата се предизвикват от голям брой етиологични фактори – екзогенни (травми, химически въздействия, локални инфекции и др.) и ендогенни (различни вътрешни и системни заболявания, общи инфекции и др.). Това обяснява и големият брой нозологични единици и разнообразието на клиничната картина. Много често измененията по лигавицата на устата са и първите прояви на много дерматологични и общи заболявания, което е от голямо значение за ранната диагноза и своевременната терапия. От друга страна, лигавицата на устата реагира на различните външни и вътрешни етиологични причини, в сравнение с кожата, с по-малък брой обривни единици, които в много случаи се изявяват по-дискретно и протичат атипично.

Лигавичните заболявания в зависимост от развитието си биват самостоятелни (първични) или симптоматични (вторични – изява на кожни и други заболявания в устната кухина).
Към първичните спадат заболявания в резултат на локално действащи фактори:

  • физични – изгаряния от гореща храна
  • химични – киселини, формалин, натриева основа
  • травми – остри ръбове на протези, счупени зъби, нелекувани кариеси
  • гъбички – кандида, актиномицети
  • вируси – обикновен херпес, херпес зостер, афтозен стоматит

 Към вторичните спадат заболявания, съпътстващи различни общи заболявания:

  • кожни заболявания – лихен планус
  • стомашно-чревни заболявания – гастрит, язва
  • кръвни заболявания – анемия 
  • хиповитаминози (недостиг на витамини)  – А, B, C, PP
  • инфекциозни заболявания – грип, инфекциозна мононуклеоза, скарлатина и др.

Някои често срещани заболявания на устна лигавица:

  • Лабиален херпес:  Причинява се от вируса на херпес симплекс (най-често тип 1). Появява се малко мехурче (мехурчета) върху зачервена основа, което е предхождано от изтръпване или болка в устните. Отначало мехурчето е изпълнено с бистра течност, която впоследствие става мътна или потъмнява и на това място се образува коричка, под която се открива ерозия или язвичка. Ако се насложи допълнително и бактериална инфекция (суперинфекция) мехурчетата могат да нагноят, болката се усилва и оздравителният процес се усложнява.
  • Лихен планус: Сърбяща папулозна дерматоза с хронично-рецидивиращо протичане, засяга кожата и видимите лигавици. Измененията са локализирани най-често по букалната лигавица на нивото на междузъбната линия, небцето, езика и устните. Представляват белезникави мрежовидни, папратовидни, ануларни или точковидни лезии или плаки. Понякога могат да се разранят и да станат болезнени. 
  • Кандидоза: Представлява повърхностно възпаление на устната лигавица, причинено от гъбички от рода Кандида. Лигавицата е силно зачервена и покрита с бял налеп, който се отделя трудно. Има парене, сърбеж и силна болка, нарушено е храненето. Кандидозата може да протича както остро така и хронично. При възрастни може да се развие след антибиотично лечение, дисбактериоза, хиповитаминоза и др., среща се също при недоносени новоредени.
  • Левкоплакия: Хронично заболяване на устната лигавица, при което се получава вроговяване на епитела. Левкоплакията представлява нарушение на лигавичната кератинизация. Това е неспецифичен отговор на устната лигавица спрямо външни агенти. Тютюнопушене, горещи и силно подправени храни, дразнене от кариозни зъби или неудобни протези са обичайни причини. Левкоплакичните полета са разнообразни – от малки, ограничени бели петънца до широки плаки с полупрозрачна повърхност. Други видове левкоплакии са leukoplakia verrucosa и  leukoplakia erosive.
  • Афтите са кръгли или овални пожърхностни ерозии или язви, обикновено с големина на лещено зърно и много характерен вид – бяло-жълтеникава централна зона, обградена от яркочервен еритемен венец. Най-често се разполагат по езика, лигавицата на бузите и устните. 
  • Екзогенни хейлити: Заболяванията, които се предизвикват от външно наложени фактори, се наричат екзогенни хейлити. Представляват възпалителни процеси, локализирани в устните. Развиват се като усложнение на няколко основни процеса – механични, термични, химични и лъчеви. Механичните хейлити се развиват най-често след ухапване или друг травматичен причинител, например удар. Като резултат се развива оток, който впоследствие може да прогресира до развитието на неврогенен тик, поради увреждане на периферните нерви в устните. Също така механичните заболявания на устните може да се развият след продължителното им “гризане” при някои психологични и психиатрични заболявания. Термичните увреди на устните са следващата по вид група на външно увреждане. Те се развиват обикновено след попадане на горещи храни или напитки. Като клинична картина се развива оток и болезненост в зоната на устните. Химичните хейлити са най-често срещаните заболявания на устните. Те съответно биват иритативен хейлит или контактно-алергичен хейлит. Обикновено се причиняват от някои червила, пасти за зъби или локални медикаменти. Също така могат да се развият при контакт с мундщуци при музиканти или при тютюнопушене с общ накрайник. Протичат с образуването на оток и зачервяване. При някои по-усложнени форми започва образуването на мехури и кожни ерозии в най-нежната зона на човешкото лице. Лъчевите увреждания са друга група на увреждания на устните. Те са по-редки в сравнение с предходните три. Характерното за тях е, че могат да се развият след директно облъчване при фототерапия на акне, бръчки или прекомерно окосмяване по лицето. Също така може да се развият след нанасяне на червила, в които има фотосензибилизащи вещества. Протичат с оток и образуване на мехури. Кожата върху устните обикновено се усложнява след възпалението и започва развитие на ерозия. Характерното при тези заболявания е, че полулигавицата, която е на прехода между външната част на устните и вътрешната, изсъхва и започва да се излющва. Тази форма на заболяването в световната литература се описва като актиничен хейлит. Като усложнение на актиничния хейлит може да се развие абразивен хейлит, който се смята за преканцероза. Характерното при него е, че без приложението на каквито и да било дразнители от механичен, химичен или термичен характер, кожата на устните и полулигавиците започват да се отичат, да изсъхват и да се развиват кожно-лигавични ерозии. Характерно за тези пациенти е, че патологичната реакция се развива дори при продължително слънчево облъчване през топлите периоди на годината.
  • Стоматитът се определя като възпалително-дистрофично заболяване, което засяга устната лигавица. Когато стоматитът засяга само отделни участъци от устата, се нарича гингивит при възпаление на венците и глосит при възпаление на езика. Едновременното поразяване на лигавиците и кожата се нарича дерматостоматит. Стоматитът засяга хора от всички възрастови групи, а важна роля за възникването му играе инфекция – вирусна, бактериална и гъбична. От голямо значение за възникването на стоматит е отслабването на имунната система на организма. Видове стоматити:  повърхностен, язвен, медикаментозен, травматичен, микотичен.
  • Гингивитът е възпаление на венците. Може да бъде остър и хроничен. Острият гингивит обикновено се развива вследствие на механична травма на венците. Например, разраняване венеца около шийката на зъба от попадане на храна или от отстраняването й. Получава се и при некачествено пломбиране на зъб и при протезиране – поставяне на коронка, мост, протеза, брикети. Наранената лигавица се инфектира от налични в устната кухина микроорганизми и причинява дискомфорт в областта на венците. Хроничният възпалителен процес се развива на фона на различни заболявания на стомашно-чревния тракт – гастрит, холецистит, при нарушена обмяна на вещества, проблем с определена жлеза, захарен диабет, алергични заболявания, дефицит на витамини, продължителен прием на лекарства, при хормонални промени в организма: бременност, пубертет, менструация, хормонална контрацепция.
    Причина за хроничния гингивит може да бъде продължителен травматичен процес върху венците.
    Получава се и при упражняване на професии, свързани с излагане на вредни вещества в производството, където се отделя прах или пари.
  • Глосити: Възпалителните заболявания на езика се наричат глосити. Те се характеризират с увеличаване на езика, болка или повишена чувствителност, зачервяване, невъзможност или затруднение при говор, хранене и преглъщане и изглаждане на иначе грапавата му повърхност. Причини за глосит: Алергична реакция към паста за зъби, вода за уста, освежители за въздух, багрила в бонбони, пластмаса в протези или васали, или някои лекарства за кръвно налягане (АСЕ инхибитори); Сухотата в устата, когато жлезите, които произвеждат слюнка са унищожени (синдром на Сьогрен); Бактериална, вирусна или гъбична инфекция; Наранявания от изгаряния, груби ръбове на зъбите или зъболекарски уреди или други травми; Ниски нива на желязо (недостиг на желязо) или някои витамини, като витамин B12; Болест на Крон, болест на Whipple, синдром на придобитата имунна недостатъчност (СПИН); Кожни заболявания като лихен планус, еритема мултиформе, афтозни язви, пемфигус вулгарис, сифилис и други; Тютюн, алкохол, топли храни, подправки или други дразнители.